ДЪЖДОВЕН ОБЛАК

Дъждовен облак в моята душа.

Надвисна и не искаше да тръгне.
Помислих си, че ще умра
и че сърцето ще се пръсне.

Дъждовен облак в моята душа
със бури щедро ме дари.
Повярвах, че е края на света,
но светлина ме озари.

Дъждовен облак в моята душа.
Закапа тихо в пустите градини.
А там поникнаха цветя,
дори и малко детелини.