Бягство

- Какво желаеш?

- Свобода.
- За какво копнееш?
- Щастието търся...
- А мъката?
- Тя ми е сестра...
- Защо?Защо търпиш?
- Защото сили нямам...
- За какво?
- Да се освободя!
- Избягай!
- Не мога... не искам...в плен съм на любовта.
- Това любов ли е кажи ми?
- Любов е.Любов, но мъничко боли...
- Малко ли?А защо са тез сълзи?
- От щастие...
- Лъжеш!!!
- Да, лъжа...това са сълзи от самота.
- Защо?
- Защото съм сама разбира се, не ставай глупав...
- Не знам кой тук е глупав, но знам кой греши...
- С какво греша кажи ми?
- Не стой!Избягай на далеч!
- Не мога...
- Можеш!!!
- Не!
- По дяволите ти ме дрразниш, дразниш ме и чак боли...
- Недей да ставаш съпричастен, просто гръб ми обърни.
- Няма да стана като дрругите, аз ще ти подам ръка...
- Защо ми е?
- За да избяггаш!
- Не искам...
- Значи ти е хубаво да страдаш?
- Не страдам...
- Пак ме лъжеш!
- Какво да сторя ми кажи?
- Избягай!
- Не!
- Ах!Сега отново си сама, къде е той?
- Навън...
- А ти защо не си с него?
- Защото умората е легнала на мойто чело...
- Добре тогава...той защо не е с теб?
- Защото с другите се забавлява...
- А ти?
- Аз спя...
- Сама?
- Сама...както всяка нощ...
- Какво?
- Нищо!
- Повтори!
- Не искам...
- Хайде де, кажи ми...
- Той с другите сега е...
- И?
- Да бъде с тях изглежда желае...
- Е, и?
- Ако искаше сега да е при мен, до мене щеше да лежи, а не с другите да се весели.
- Той не те обича!
- Грешиш!Обича ме, но в сърцето му още има следи от дрруга обич...
- Изтръгни я!
- Не мога, тя е по-силна.
- Глупости!
- Така е!
- Избягай!
- Не мога, обичам го...
- А тя?
- Не знам...
- Ти ще ме побъркаш, моля ти се престани.Избягай надалеч и на ново започни.
- За кой ли път...
- От трън на глог...
- Съвет ми дай, не ме упреквай...
- Избягай!
- Не!
- С всяка стъпка ти грешиш.Кога ще се научиш да си силна?Вървиш, спъваш се и падаш, но после се изправяш на крака...сама и за какво?За да те бутне някой отново на колене...
- Не е така!
- Така е!Избягай!
- Не мога...
- Аз ще ти подам ръка, хайде!
- Къде отиваме?
- Не знам, ще търсим светлина.Далеч от тук, далеч от твойта мъка.Върви, не спирай!
- Обичам го!
- Но той не те обича!
- Обича ме!
- На думи, но нощем бълнува друго име, а ти спиш сама.С приятелите вечер весели се, а ти си у дома, изморена до болка и търсиш нечий ръце да те прегърнат.Нали?
- Да!
- А намираш ли ги?
- Не!
- Върви тогава, бяхай даже, далече...не се обръщай...
- Искам само да му кажа „сбогом”...
- Не!Върви без думи, без слова.Остави миналото в тъмнина.Ще избягаме далеч и не ще го видиш никога веч...