Сбъднат сън

Очаквам залеза, за да заспя,

очаквам го, за да сънувам,
очаквам пак да донесе съня
ликът ти мил, за му се любувам.
С ръце да галя твойта гръд
и думи нежни пламенно да ти шептя
и може би с наслада както всеки път
в скута ти с усмивка да лежа.
Очаквам твоите очи да ме пленят
макар и мислено в мене впити
във вълни от страст да се стопя,
а телата и душите ни да се преплитат.
И всяка нощ така в моя сън
ти идвваш, палиш ме и ме изгаряш
и щом надникне утринта навън
с усмивка сладка ме даряваш.
„Довиждане, до следващата нощ
когато пак ще ме сънуваш.
Довиждане...и лека нощ
сърцето ми на теб робува...”
И с тези думи на раздяла
стопяваш се за миг в съня,
аз стресната очи отварям,
а вън усмихва ми се ведрата зора.
Не искам аз на сън да те познавам,
не искам да бъдеш само облаци и дим,
бъди реалност и не ме оставяй
щом слънцето ме озари.
Дали ще те открия нявга
тъй истински и нежен както в съня?
Или ще си останеш блян за мене,
просто една хубава мечта.
Дали такива като тебе съществуват?
Дали ги има нейде по света?
Дали любовта е жива?
Дълбоко се надявам на това!
И ако някой ден ме срещнеш,
спри ме и се усмихни,
ще прочета в очите ти горещи,
че не сън, а реалност си ти!