ТРОЛЕИ

Тъй както във тролей, от жегата замаян, си пътувах,

полузабравен мирис лекичко ме лъхна.

Запитах се дали бе сън, недосънуван,

ала младеж един отмина, докато въздъхнах.

От мястото си виждах профила загатнат

и косата тъмна,

дори ръка със дълги, тънки пръсти...

Сърцето ми заби до пръсване...

И върнах се във тоя миг обратно

в отдавнашен тролей на съмване,

със който аз, тълпа сънлива и мъжът-мечта

на работа отивахме.