Лед и тишина

Къде остана твоето „Обичам те“?

Край мен е само ледено и тихо.
Не ми достигат силите да тичам.
Живея и възпявам чувства в стихове.

Душата ми сега е просто ничия…
Как искаше да бъде вечно твоя!
Усмивка бледа, от благоприличие,
гримира истината зад покоя.

Надеждата…как липсва ми и тя!
Мечтите наши онемяха мълчаливи.
Морето плаче, дните не блестят,
а улиците пак са прашно-сиви.

Опитвам се да свикна със леда,
но той приспива цялото ми тяло.
За щастие съм жива, за беда -
покрита с твърде тежко одеяло.

Но някога, след толкова сълзи,
след сънища и безнадеждно тичане,
пак истината в мен ще допълзи,
за да припомни нашето „Обичам те“.