Пепеляшко

Ще настъпи ли скоро зората?

Балът е скучен, бавна – нощта.
Безкраен е редът от непознати,
познатите пък – с нови очила.

Дванадесет – вълшебното число –
напомня ми на приказка позната.
Озъртам се с надежда през звъна
на чашите с изтъркана позлата.

Кристалната пантофка бе лъжа,
която той прошепна на ухото ми,
когато шутовете с вещина
разстлаха на трапезата душите ни.

Навярно бе помислил, че скучая
сред изобилието светлина.
Аз бях във центъра на залата,
а той – в дванайсетте огледала.

Нима с цената на разкрита тайна
изчезна във шегите и смеха?
Нима той бе дошъл, за да узная,
че приказка е любовта.