Алиса

В очите ти като цветя, очакващи зората,

преливащи са капките роса в бисери своя блясък –
неземна е властта им.

Душата ми Алиса е в Страната на Чудесата.
Желание наивно се провря през малката ключалка:
промуши ме – мушица, върху цвета огромен –
и той ми проговори.

Любими мой, къде ли си, в чие лице ще видя
аз себе си, но по-добра, кога ли ще открия
вълшебната градина?