…ЛЮБОВ

Очите са същите,

но лицето е променено,
набраздено от сушите
и дъждовете си,
крайъгълен камък
за отброеното време.
Има някой който си спомня
чертите предишни,
сгушени в спомена.
Някой ,който те вижда
с младостта на върха на въздишка
и танцува със теб
сякаш тангото няма да свърши.
Ръцете потрепват,
но докосват с предишност.
Колко кръшност побрала е
тази есен на чувството.
Никога не изтича през пръстите
втъканото във душите ни
и изглеждаме същите
разгорят ли се съчките
и пламнат ли в огъня разстояния.
Очите са същите.
Ръцете докосват с предишност.
Времето е лениво и на Превала
луната се пълни в бакъра на залез.
Някой танцува със теб
сякаш тангото няма да свърши.
Не проклинай Всевишния
заради другото...
Този път е по-дълъг
и от два човешки живота.