* * *

Черупка мидена на пясъка

я боцна по ходилото – живот

и чайка, отрезвена с крясъка,

политна напосоки в небосвод.

 

Стопената до грам илюзия

закуца някъде към пристана,

мечтата от съня разбулена

кърви от болката връхлитана.

 

А гларусът със същност вятърна

кръжи безгрижно в нови небеса,

с еднопосочен полет чартърен,

забравил чайката и любовта.