Квартирата

В квартирата, онази старата,

на две пресечки, дето бе от къщата,

се случваха неща особени,

като измамени цветя - откъснати

красиви стонове прииждаха,

а после леден, мрачен тон

със същото желание изменчиво

преглъщаше си лунения сок.

В квартирата, онази старата

се случваха особени неща -

ту вино пиехме, ту пък се понасяхме едва...

И черният часовник даже знаеше

че някаква магия става през нощта.

Когато тихо ми се молеше

и падаше една сълза.

Аз все загледан бях в прозореца.
Оглеждах себе си едва.
Тогава се отваряше вратата и с леко скърцане ми шепнеше какви ли не слова.

Излязох.
В онази, новата, квартира се случват вече по-особени неща и мойто съществуване е тъй излишно,
погром е нашата съдба!