ОТКРОВЕНИЯ

Колко листове бели

аз по теб изхабих,
колко мъка по тебе
изплаках...
И след сянката тичах,
зад дървета се крих,
но заветния пристан,
дочаках!
Колко струйни потоци
прегазих безумно.
И след яростни облаци
тичах...
Чиста обич запазих
в сърцето разумно,
без и миг да пропусна -
обичах!
В нестинарска жарава
крака потопих
и с ламята триглава
се борих!
Аз жива вода
в дън канарите открих –
с росно биле сърце ти
отворих!
В писана стомна
ти медовина
налях
и в бяг задъхан за теб
я нося!
Кога те зърнах –
душа ми ода
запя,
че търчеше към мене
ТИ БОСА !