НЕСТАНДАРТЕН ОТВЕТ

Дали че сред плодните нивя

растнах аз и плюх си на ръцете,
през живота с доброта вървях –
той поднесе ми „вълшебно цвете”?
Цветето бе неотлъчно с мен
да ухае, да дари утеха...
С него срещах изгрев всеки ден –
вечерта поделяхме успеха.
С Цвета ний отгледахме деца –
споделени дни, безсънни нощи!
Биеха задружно две сърца –
где си време, искаме те още
че ни даде вяра и кураж –
ти ни бе пътеката заветна!
Срещахме премеждие и дваж –
ДВАМА спирахме в градина цветна!

Времето отлитна, като жар – светлик!
Остаряхме, със бастунче кретам...
Що е любовта попитат ли за миг,
без да мисля ще отвърна – Цвета!

16.10.2019