ВИДЯХ ТЕ ОТДАЛЕЧЕ

Видях те отдалече. Не пристъпих.
В душата ми нахлуха ветрове.
Южняшки бяха, с аромат на близост,
на младост, изгрев, обич и море.

Не можех нито дума да измисля,
за да застана в твоя кръгозор.
Ръцете ми безпомощно увисват.

Прииска ми се въздух и простор!

Излязох под небето. Седнах тихо...

Оставих те отдавна настрани!

Защо ли пак в съдбата ми се вплиташ?!
Защо си още в мен и... ме болиш?!

Навръх живота ни връхлита среща
и твърде непривично е сега
да те погледна, да ти кажа нещо,
да разруша невидима стена.

Видях те отдалече и се гмурнах
до дъното на своята душа.