С КОПЧЕ ЗА РАДОСТ

Аз съм в ръцете ти - толкова крехка!

Чупя се само от поглед и глас.
Щом не пристъпиш, душата ми вехне,
свива се в себе си час подир час...
Дойдеш ли, вече усещам всемира
сякаш ме каниш на райския бал.
Даже в тъгата си слънце намирам,
розови нотки у всяка печал.
Стръкчета нежност и вече съм жива
в някакъв светъл небесен Париж!
Тази надежда така ми отива -
с копче за радост, което държиш.