Любовта е чудо

В косите ти, ветровете ще сплитам

В дланите, спомени ще събирам
А очите в тишини ще потапям
Като истина вечна ще те донасям.

С две ръце ще те милвам безспирно
както грънчар своето творение дивно
И бавно ще те вая със пръсти
в трепета на дихания къси.

В нощния хлад ще пируват телата
слети в едно, пиещи еликсира до дъно
достигнали апогея с крилата си
потръпващи от любовното чудо

В утрото с полъха на щастливия миг
усмивка ще слее устни любими
запечатали вечния лиричен стих:
Любовта е чудо! Чудо…Чудо..