Изповед

Отдавна пропътувах 

всичките ти неподвижности,
през пръстите тъй финни и изящни
И кожа порцелан от съвършенство
от малка бенка, тестваща страстта ми

Очите ти, по-сини от небе лазурно,
като сапфири греят и ме палят.
Къдрици буйни, леещи пурпурно,
птици спорещи със времето стремглаво

Извивките на тялото ти сричам
Не те познавам, но си вече орис моя.
Кажи ми, как да спра да те обичам?
Не ме пъди! Обречена съм! Вечно твоя.

Отдавна пропътувах тялото превзело сетивата
Страстта –откос забърза ритъмът сърдечен
През парещото чувство под ребрата
Душата раната прие…
От тялото подарък грешен