Луда любов

Гари седеше пред компютъра и играеше любимата си игра. Неговият герой беше магьосник и имаше над 300 приятели в профила си в играта. Въпреки че в реалността той нямаше никакви. Но се успокояваше с факта, че никой не знае кое е реално и кое не.
Гари не беше излизал от месец. Очите му го заболяха като вдигна щората на стаята. Видя синьото небе и си помисли:
- Небето не е синьо. Ние просто го виждаме такова. Същото е и при хората. Въпреки че небето си сменя цвета, хората не го правят. Ние просто ги опознаваме по- добре.
Последния човек, на когото той беше говорил, беше психиатърът му.
- Как върви работата? Някакви негативни мисли? Водиш ли си дневника?
- Да, госпожо.
- Може ли да го видя?
Той седи безмълвен замалко.
- Гари, последния път те помолих да донесеш дневниказа днескашния сеанс.
Той го извади от чантата си и й го даде.
- Ползвам го не само като дневник, но и като тефтер чернова. Смятам да напиша книга. Казвал съм ви.
- Не не си.
- Сигурен съм, че съм ви казвал. Но вие не слушате така или иначе. Искам да стана писател. Работя като компютърен инжинер и печеля много пари. С тях ще публикувам книгата си. Имам и времето да пиша и чета. Мисля да превърна хобито си в професия. Знаете, ако си добър в нещо, никога не го прави за без пари. Засега съм на страница 69. Любимото ми число.
Гари се прибра вкъщи и седна да пише. Но в главата му се въртяха отрицателни мисли- книгата е ужасна, не струва, зарежи го. След три часа писане той изтърва писалката и падна на колена.
- Забих. Отворен съм за предложения.
Той пак се затвори в стаичката си. Мразеше хората- ненавиждаше тяхното щастие, завиждаше им.
Един ден обаче храната му свърши и беше принуден да излезе. Но не искаше. Докато някой не разби вратата му. Беше бърза помощ. Те го държаха в болницата, пуснаха го след като напълня. Също беше принуден да посещава групова терапия. Без значение дали искаше , или не, той трябваше да ходи.
Но той беше толкова срамежлив, че първия път той избягваше очен контакт. Както и да е, с течение на времето той реши да повдигне глава, зае изправена позиция и си сложи щастливо лице. Той наблюдаваше хората в стаята. Започна с мускулестия нарцисистичен пич отляво. След това с анорексичното русо момиче и с хиперактивния човек, който едвам седеше на едно място.
Когато... очите му срещнаха тези на едно прекрасно момиче. Той не можеше да ги изстрие от ума си. Така че Гари събра всичката си смелост и я заговори.
- Знаеше ли, че всеки предмет е всеки друг цвят, но не и този, който поглъща. Което означава, че очите ти са всеки друг цвят, но не и синьо.
- Толкова адекватен комплимент не бях чувала- тя се усмихна леко.
Той извади цигара, а тя се възмути:
- Знаеш, че пушенето убива, нали?
- Затова го правя.
- Това е тъжно. Опитай нещо по лесно- нагълтай се с приспивателни.
- Опитвал съм, но ги изповръщах всичките.
- Тогава опитай нещо друго.
- Може ли да опитам с теб?
- Ха, пробвай се.
- Окей, кога и къде?
- Утре, у вас.
- Откъде знаеш къде живея?
- Каза го на теряпията.
- Ти май наистина слушаш глупостите, които се говорят там, а?
Гари се прибра и се паникьоса- мястото си беше чиста кочина. А имаше само три часа да ошета. Първо, събра боклука в кофата, второ, уми мръсните съдове. След това изпра мръсните купчини от дрехи и ги сгъна. Подреди книгите и списанията и ги разпредели по равтовете. Накрая си организира бюрото и изми пода.
Не забрави и себе си да изкъпе. Сложи си одеколони застана на шпионката да чака момичето. Точно като домашен любимец, който чака стопанина си от работа. Тя тъкмо понечи да почука и Гари отвори вратага изпод ръката й.
- Здравей...
- Комично е, Гари. Имаме любовна среща, а дори името ми не знаеш. Но не е проблем- и двамата сме еднакво луди. Аз съм Тори. Ще влезем ли, или ще ме държиш на вратата.
- О, влизай.
- Ехаа! Чел ли си всичките тези книги?
- Не, разбира се- просто ги държа, за да впечатлявам посетителите. Естествено, че съм ги чел.
- А пишеш ли?
- Да.
- Какво пишеш?
- Много пъти съм започвал, но винаги ми омръзва и...
- И какво?
- Просто нямам талант- има други, които са много по- добри от мен.
- Аз ходя на плуване- не съм най- добрият или най- бързият плувец в басейна. Но плувам. Може ли да прочета нещо твое?
- Да, мисля че е в коша за боклук още.
Двамата се разходиха в парка, вечеряха и приключиха срещата като всяка друга. След няколко дена той се пробва да й се обади, но номерът не отговаряше. Това наистина го депресира и се заключи в стята си за месеци на фона на телевизора. Стоя свит на кълбо на леглото, докато не чу по телевизията:
- Новата книга на Тори Дарк. ...
Като чу това, Гари изтръпна- това беше неговата книга. Тори беше откраднала книгата от него. Той се почувства излъган, предаден. Поиска да сложи край на живота си. Но нещо в него не му позволи :
- Давам си един месец да размисля. Ако имаш куража да умреш, имай куража да живееш.
Гари имаше списък с неща да направи преди да умре. Първото нещо беше да пуши марихуана. Бе най-лесното, затова го изпълни първо. В резултат на тревата той халюцинира не какво да е, ами ...е, не е нужно да знаем.
Второ, той даде всичките си спестявания на приюти и благотворителни организации.
Трето, публикувай книга- той вече беше написал една, само трябваше да я издаде.
Последните две бяха най- трудни. Той сложи остра ножица в джоба си. Облече си скъпия костюм и се приготви да се види с „автора“ на неговата книга. На този ден тя раздаваше автографи и щеше да разказва за книгата. Той се скри в публиката и я пита:
- Как ви хрумна историята? Може ли да ви стисна ръка?
Тя се съгласи, той се качи на подиума при нея, стисна й ръката и и подшушна на ухото:
- Аз намерих любовта- обичам писането на книги .
Той извади ножицата и я уби хладнокръвно пред публиката. След това извади списъка и химикалка и задраска последните две задачи. Разбира се, приеха го в психиатрията. Имаше право да си вземе някои неща от вкъщи. Влезе в дома си и забеляза писмо на земята пред вратата.
„ Гари,
Съжалявам, чи те откраднах книгата. Днес ще кажа истината на хората. Ето номера на банковата сметка- парите са си твои.
Тори.“
В затвора той се посвети на четене и писане. Той стана известен със своята ексцентричност и оригиналността на произведенията си. Гари спечели много пари и си плати гаранцията да излезе от затвора.