Истинска любов

- Наистина ли ще вземете всички тези книги?
- Дам...
- Ще можете ли да ги прочетете всичко това?
- Имам си система за четене. Всеки ден чета една глава от всяка възможна книга, която имам- така минавам минимум пет книги на месец.
След като взе книгите от библиотеката , Лорис седна на специалната пейка и зачете. От време на време се заглеждаше в морето и зеленината. Седеше там с часове.
След един месец той се върна в библиотеката да върне книгите и запише нови. Това, което видя, го остави без дъх. Той видя най- красивото момиче на света. Очите й бяха сини, косите й бяха червени. Той се изчерви, когато погледите им се срещнаха. Тя се приближи до него:
- Добре ли си? Червен си като домат.
- Добре съм. Благодаря.
- Аз съм Роуз. Приятно ми е.
Те стиснаха ръце.
- Къде учиш?
- Приеха ме в математическа гимназия.
- Мен също- това е страхотно.
И така двамата станаха приятели. Но Лорис я харесваше като повече от приятел. Той беше събрал куража да й каже, тръгна към нея по коридора и нещо го блъсна към стената.
- Очилатко! Гледай къде вървиш!
Едно едро момче му взе очилата и ги настъпи. Тогава Роуз се появи и зашлеви потисника по лицето, оставяйки му червена диря. Тя и Лорис се отдалечиха заедно. Лорис му се изплези през рамо.
- Кое беше това момиче? Харесвам такива жени- той пита другаря си.
- Роуз и Лорис ли. Те са най- добри приятели. Понякога се чудя как готино парче като нея е приятелка със загубеняк като него. Тя заслужава нещо по- добро- като мен. Нали!
Мълчание.
- Не сте ли съгласни- той стисна ръка в юмрук и заплаши момчето да него, че ще го удари.
- Да, да, естествено. Никоя мацка не може да ти устои, Тони.
Този ден Антъни започна да пише любовни писма и поеми и ги пускаше в шкавчето на момичето. Купуваше й цветя и г иоставяше на нейния чин тайно. Мислеше си- изненадващ подарък в изненадващ момент би я впечатлило, а и трябва да измися оправдание за поведението ми към приятелчето й.
Антъни я причака в коридора след часовете и завърза разговор, но тя го заби:
- Ти не си ли онзи порядъчно примитивен, дето тормозеше приятеля ми.
- Не- той излъга- беше брат ми. Аз имам брат близнак.
- Нямаш никакъв брат- ти си не само хулиган, но и лъжец. Остави ме намира- иначе ще се оплача от теб.
Тя се отправи към магазина, а Антъни я последва. През слушалките в ушите й звучеше Бетовен. Беше разсеяна- дотолкова,че забрави да се огледа. Беше на пешеходната пътека – с предимство, но все пак. В този момент той я избута от пътя на колата. И той пострада вместо нея. Шофьорът не посмя да се покаже от колата и даде газ да се отдалечи от произшествието.
Тони имаше травма на главата, счупени ребра...Роуз беше там, когато той се събуди:
- Благодаря ти... че ме спаси. Първо си мислех, че си просто тъпанар, но се оказа, че си моят герой.
Тя неслучайно извади от чантата си една купчина от писма:
- Получавала съм тези писма от известно време. Те са вълшебни- влюбих се в автора им, въпреки че не знам кой е той. Може би ти ще ми кажеш? Нека ти прочета любимото ми.
Тя започна да чете, а той произнасяше думите заедно с нея, без да гледа текста.
- Откъде знаеш какво ще прочета?
- Защото аз съм го написал.
Тогава Роуз се приближи до него и го целуна- точно когато Лорис щеше да влезе в стаятя. Лорис се прибра вкъщи и приготви хапчета, с които да сложи край на болката. Той си повтаряше :
- Просто ги глътни- няма да имаш никакви проблеми след това.
Но след това си променяше решението:
- Не бъди егоист! Може да си почти никого във вселената, но ти си цялата вселена за някого, който те обича.
Лорис измисли решение- започна да пуши всеки път, когато има суицидни мисли, защото пушенето убива. А след това се опитваше да спре цигарите, пишейки. Така той издаде книга за по- малко от месец. Стана богат и известен. Возеше се в лимозина и един път подмина Роуз. Той накара шофьора да спре и слезе от возилото. Приближи се да нея и й каза:
- Къде е Антъни?
- Той ми изневери.
- Аз те обичах, Роуз- наистина.
- И защо не ми каза- това мразя най- много в теб? Винаги се мълчиш- и аз те обичах. Но чаках ти да направиш първата стъпка. Както и да е- омръзна ми да те чакам и продължих напред.Може да опитаме пак. Защо не?
- Не- защото ти го целуна, въпреки, че знаеше за моите чувства.
- Направих го, защото исках да те накарам да ревнуваш.
- Значи си знаела, че съм там.
- Хайде, дай ми втори шанс.
- Съжалявам, Роуз...
- Какъв е проблемът?
- Аз съм женен- детски глас се чу от лимозината“Тате, идваш ли вече?“.
Роуз се обърна и се отправи към вкъщи. Тя си преряза вените, но чистачката я намери на време и се обади на бърза помощ. Тя се събуди в болница, в критично положение, а Лорис седеше до леглото й.
- Знаеш ли какаво мразя най- много в теб, Роуз? Мразя факта ...че те обичам само като дишаш.
Лорис грабна възглавница и блокира носа и устата й с нея. Той я притискаше, докато системата не направи бип...бип...бип....бииииииииииииип.