ДА НЕ БЪДЕШ ОБИЧАН

Уморена съм. Толкова уморена. Не съм спала снощи. Трябваше да довърша книгата навреме.
Хората постоянно ме питат: „Как пишеш за любовта, като до сега не си я срещнала.“ И аз отговарям:“Може да не съм срещала любовта , но съм усещала любов“. Какво можех да кажа... Толкова пъти съм страдала от несподелената любов. Сърцето ми е било разбивано толкова много, че е раздробено на прах.
Трябва да си призная нещо. Аз не съм много красива. Може би затова момчетата не ме харесват. Първата ми любов беше в училище. Ние прекарвахме свободното си време заедно. Писахме ди заедно домашната. Играхме на топка и на компютъра в библиотеката, вместо да учим. Обичах го толкова много, че направо болеше.
Не сме си говорили откакто ме приеха в елитно училище. Той може би завиждаше, защото не беше приет. От този ден насам не съм разкривала чувствата си пред никого. Реших да запълня времето си с четене и учене за олимпиадата. Спрях да търся любовта. Просто знаех, че трябва ше да срещна някого като мен. Но това беше тежка задача, защото нямяше много като мен на този свят.
Както и да ер аз имах нуждатата да бъда сама. Комуникацията с хора ме уморяваше. Единственото нещо, което ме разведрявяше беше писането на комикси. Търсех си художник да ги илюстрира. Нямах много късмет с първия, когото намерих, защото беше високомерен. Кой би искал да работи с идиот като него.
Един ден пресичах улицата, плачейки. Очите ми бяха червени . Забравих да се огледам на ляво и на дясно и една кола ме блъсна. Трябваше да лежа в болница. Имах травма на главата и бях в кома за месец. Родителите ми бяха се отчаяли, че никога няма да се събудя, докато не отворих очи точно преди да ми изключат системите.
Докато бях в несвяст имах странен сън. Сънувах, че съм могъщ дракон и летях толкова бързо, че никой не ме виждаше. Прелетях над моя роден град- засенчих го целия с огромните си криле. Изивсих се толкова нависоко, че можех да пипна покрива на света. Всичките ми човешки проблеми ги нямаше. За съжаление тъкмо като кацнах на земята, се събудих. И се почувствах ужасно, казах си „ Да му се невиди- а колко ми беше приятно. Но ти си на планетата Земя- няма лек за това.“
Огледах се наоколо- до моето легло имаше друго, на което лежеше едно момче. Беше толкова красив- чуплива кестенява коса, плътни устни, дълбоки сини очи.Сърцето ми заби учестено- машината го отчете. Той рисуваше постоянно. Веднъж докато не беше в стаята си позволих да му разгледам рисунките- познай, беше ме нарисувал докато съм била в кома. Предложих му да стане илюстратор на комикса ми и той каза:
- Трябва да го обмисля- минаха десет секунди- окей, прайм го.
Комбинирахме усилията си и приключихме работа след две години. За съжаление, издателят не я одобри. Пробвхаме друго издателство и след това друго, почти бяхме изгубили надежда. Когато последният разгледа нашите творби, той каза твърдо“Да!“.
Комиксите ни бяха публикувани и станаха голям хит- всички деца и младежи искаха да ги прочетат. Станахме богати и известни. А аз, най вече, бях влюбена в моя партнор. Но ме беше страх да му призная. Страх ме беше, че пак ще бъда отхвърлена.
Все пак го обмислих и си казах „Утре ще го срещна в офиса и ще му кажа!“. Потърсих го на следващия ден, но нямаше и следа от него- освен едно писмо на вратата. Беше от него.
„ Скъпа Емили,

Толкова дълго съм те обичал, но и дълго време ме беше страх да си призная. Затова чаках ти да направих пръвата крачка- да ми дадеш знак. Обаче ми писна да чакам. Затова продължих напред и намерих друго момиче. И ще се женим тази събота. Поканена си на плажа в девет часа вечерта.
С уважение,
Дамян

Церемонията щеше да се проведе на плажа. Аз започнах да плача още преди да съм пристигнала на плажа. Но не плачех от щастието на Дамян. Бях се беше опитала да заглуша гласовете на нещаститето с алкохол- напих се и реших да влезна в морето, въпреки че беше бурно и , още повече, тя не можех да плувам.
Дамян ме чакаше с пръстен на брега, за да ми предложи брак, и като видя какво става, се гмурна да ме извади. Бях припаднала- затова той ми приложи дишане уста в уста. Отворих очи и погледна право в неговите. Бяхме по- близко един от друг от всякога. Той извади пръстена и ми го сложи на пръста:
- Ще се омъжиш ли за мен?
- Да – казах аз, а от очите ми се стекоха две сълзи, този път от радост.
Ние се сгодихме и живяхме дълго и щастливо- точно както във почти всяка смотана приказка. А поуката е, че не бива да криеш чувствата си от ближните си. Споделяй преживяванията си с тях. Защото изслушването е един вид грижа за другия. А да се грижиш и да ти пука за другия е това, което ние най- често наричаме любов.