Живеейки

И понеже животът е сложно понятие,

и понеже не го и разбираме,

все се лутаме в чужди обятия,

не пестим усилия, не се жалим,

а халосваме сили

по нечии сенки в невидимото.

 

И понеже не се и разбираме,

и от празници нямаме и понятие,

и все спорим за глупости някакви,

вече, мисля, е време да замълчим,

да помислим:

”Има ли смисъл всичкото това необятие?”…

 

И понеже се чудя къде да отида,

и понеже не ме свърта вече на тази земя,

и понеже тежи ми това неразбиране,

и понеже не понасям изобщо лъжата,

неразбрана продължавам по пътя с усилие,

но подсвирквам мелодия и вървя…

 

И понеже, живеейки, пак ще чакаме чудото,

и понеже вярваме в чудеса,

и понеже добре е да бъдем добри всякога,

и понеже душите са пълни с очакване -

ще засвети звездата, която ни води винаги

все към тези добри и усмихнати чудеса.

 

И понеже става досадно да повтарям

като папагал думи напълно реални,

но захвърлени някъде в килера стар,

и понеже е зима навън и се стъмва,

и понеже ме гложди мисъл тревожна,

ви пожелавам: светъл и смислен живот,

пълен с любов до невъзможност!