Предесенно

Броя  секунди тишина.

Броя си ударите на сърцето.

Държа го в длани.

Да го защитя.

Да не разваля

магията вълшебна.

Откраднат миг от вечерта.

 

Небето също е притихнало

в часът на синята мъгла.

Две сенки в тъмното

се приближават,

цигара Яворов изпепелява

с притихнало сърце

любимата очаква…

Мираж и спомен.

Две сенки във нощта,

далечно минало и

ехото от нощ дъждовна.

Божествена вечерна синева.

 

Миг пълен с топлина

като завивка за бездомен.

 

Боя се да не спра да ги броя.

Секунди – тишина,

секундите на самота,

секунди – мисли,

секундите за спомен,

секунди – светлина.

Броя секундите до мрака.

В часът на синята мъгла.

Усмихва се едва луната.

Помахах и да чака.

За среща с мен.

Там някъде в тъмата.

И в есента.