Утринно

Щом съмне аз и ти ще тръгнем двама, 

ще бъдем заедно до края на света,
ръка в ръка без никаква измама,
до залеза, до листопада, и в студа.

Защото чакали сме твърде дълго,
а не защото сме осъдени да сме сами,
защото просто се намерихме -
ще бъдем.
Там някъде, до пътя, отстрани.

Дори и пирамидите се срещат,
щом сила на невидима ръка
помилва камъка със нежност.
Тогава тя, душата ти, разкрива
най-хубавото в теб и от света.