УХАЕ НА ЦВЕТЯ

Усещаш ли,

че ако пожелаеш
без мен, без любовта ми да вървиш,
ти краят ми безмилостно чертаеш
и грешиш?...
Разбираш ли,
че ако в суетата
на детските си блянове реша,
че искам да познавам свободата,
и аз греша!...
Несигурни, и плахи, и смутени
се вкопчваме един във друг, от страх
отново да не бъдем наранени.
На всичките тревоги днес се смях!
И радвах се,
че да обичам мога,
че Бог реши до тебе да вървя.
И чужда ми е всякаква тревога.
В душата ми ухае на цветя!