Случка с неочакван край

Странно нещо е любовта. Мислиш си, че си открил това, което те прави щастлив, а се оказва поредната неудачна връзка.
Аз не съм женен, на младини прекалено много избирах и всички жени ми се струваха неподходящи. Вече на възраст съм променил мнението си и се възползвам от всичко, което животът ми поднася. За разлика от мене колегата ми Сашо Младенов се славеше с доста бурен любовен живот още в младите години. Разведен, той не пропуска да търси сродни души. Обича да разказва вицове и използва всеки подходящ момент, за да направи комплимент.
Един слънчев следобед след работа имах уговорена среща с Еми /Емилия/, така се наричаше новата ми приятелка, за която бях се хванал като удавник за сламка, въпреки че знаех семейното ѝ положение – омъжена жена. Опасността от съпруга ѝ придаваше особено очарование на любовната връзка. Ласкаех се, че тя предпочита мене и използвах всеки момент на отсъствието му, за да затвърдя позицията си на мъж. Еми е тигрица в леглото… Десет години по-млада от мене. Успешно заработва парите, които ѝ давам. Тя е весела жена, която доста добре си прави сметката и ме използва да ѝ пазарувам, да ѝ купувам неща, за които мъжът ѝ няма да ѝ даде пари. Бях щастлив по своему, използвах парите като средство по пътя към щастието.
Позвъних на вратата ѝ, чу се превъртането на ключа и пред мен се появи съвършената жена – руса, къдрокоса, със закачлив и дяволит пламък в очите.
– О, Пепи! – докато се опомня, вече бяхме в спалнята. Нямаше време за губене. След около час и половина мъжът й трябваше да се прибере.Между сериите от целувки едва успях да си сваля протезата. Аз имам един недостатък, поради заболяване на венците съм изгубил зъбите си на долната челюст и се налага да използвам протеза, доста добре направена, но все пак причинява известно неудобство и когато се любим, я махам и оставям на нощното шкафче.
Еми отиде до кухнята, за да донесе уиски, но се върна обратно силно притеснена и уплашена.
– Тръгвай си! Мъжът ми се връща! Слизай по стълбите, за да не се засечете по асансьора!
Изненадата не беше приятна. Почувствах се притеснен и бързо напуснах апартамента. Напрежението ми дойде в повече и напълно забравих за протезата. Останах сам. Мислех си, че още не съм виждал мъжа ѝ и любопитството ме накара да се кача един етаж нагоре. Минутите ми се видяха цяла вечност. Най-после вратата на асансьора се отвори и видях средно висок мъж, още не можех да различа лицето му, но ми се струваше някак познат и когато се обърна и позвъни на вратата, прехапах устна и чак сега усетих, че съм забравил протезата. Сашо! Бяхме колеги и приятели от доста време. Емилия отвори, огледа се и залепи една целувка на устните му. А мене никога не е целувала на вратата – не без завист разсъждавах аз. И той ѝ е любовник. Сега в съзнанието ми се яви самодоволната усмивка, с която Сашо ми се похвали за новото си гадже. Нямаше съмнение, иначе защо Еми да ме лъже, че се прибира мъжът ѝ. Така значи, аз плащам, а той е само любовник, а може би и той плаща… Дяволска жена! В съзнанието ми кънтеше единствено думата, подходяща за случая - глупак.
Не усетих как се прибрах вкъщи, дори липсата на протезата не ме вълнуваше.Така и не успях да си я взема. В суматохата и притеснението да не я види Сашо, Еми я беше хвърлила в тоалетната и пуснала водата след нея. А аз? Аз си поставих импланти, за да предотвратя друг подобен случай. Въпреки че сме колеги със Сашо, двамата не си говорим и има защо.