Тъга

Потъва до колене,
не стъпва, а пълзи и стене.
Оплаква минали тъги,
не стъпва, а пълзи.

Гледа горе в тъмнината,
чака долу във тъгата.
Скрита, всяка обич се забравя,
иска нова болка да добавя.

Обич в минали тъги,
спомен в облачните дни.
Не стъпва, а пълзи.
Стене. Обича и мълчи.