Мрак

Сън заспива, пада мрак,

тъне болка в лепкав крах.
Глас потаен шепне и скърби,
взираш се, но без звезди.

Липсва светлото в небето,
няма обич във сърцето.
Тъмно само е навред,
а в душата ти поет.

Болки само ти разказва,
но по светлото мълчи.
Скрита обич ти показва
за една любов в звезди.