ЖЕНА

Със тебе лягам, с тебе ставам

със твойто име на уста.
И все самичък си оставам-
самотна сянка във нощта.

Един прозорец само свети
и той е знака през нощта,
че мислите ми са превзети
от твойте женствени неща.

Един щурец припява вънка...
Тъга навява в мене той.
Безгрижно в тъмното си звънка
и няма никакъв покой.

Сънят от мене вече бяга
във този късен нощен час.
Сърцето ми на камък ляга
и хлипа в мене то на глас.

Готов съм мрака да разкъсам...
Да ме огрее светлина!
И ризата на две да скъсам
за твоята любов, жена!