Без думи

Нощта остана тиха, устните ти бяха замлъкнали.

Прониза я единствено загадъчният ти поглед,
който ме връхлиташе от време на време.
А във въздуха се носеха толкова неизречени думи,
че чак ме задушаваха и ме караха аз също да мълча.
А можех да ти говоря до зори и до залез, и пак до зори.
Колко исках само да усетя твоето докосване и топлина,
и колко исках да знам, че ще останеш мой за вечността.
Уви, светлината започна да нахлува...
а ти който си приятел на нощта,
остави ме без никаква заблуда,
че аз и ти сме две непасващи сърца.