ПРИНЦЪТ НА НОЩТА

На крилете на прилеп долиташ.

Тази нощ си безумно красив.
И в душата ми впит, без да питаш,
по стените ѝ пишеш в курсив
нежни думи - изящни и мрачни,
нежни думи в готически стил,
от които не искам, но плача,
а духът ми недраг и немил
е прогонен да скита далече,
там, където се стелят мъгли
и на смърт неизбежно обречен
своя сън той последен ще спи.
Имаш нежни ръце на убиец,
на змия черна, хладна душа.
Тъй чаровен вампир-кръвопиец...
Аз за тебе без жал ще умра.
Ти го знаеш и ловко използваш
своя чар, да ме мъчиш в нощта,
със целувки и думички сладки -
твоя малка, перверзна игра.
Няма смисъл да казвам - не мога
и не искам, и стига... О, не!
Остави ми сърцето, за бога!
За какво ти е лудо сърце?!
То е цялото пълно със тебе,
чак до сетния свой капиляр.
Ти си моя съдба, болест, жребий.
Срещу тебе, уви, няма цяр.