НЕПРИЛИЧНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Ела да пиеш с мене, Сатана.

Два пръста стар коняк.
Букет от туберози.
И нар - с червени кърваво зрънца.
Напук на делничната
скудоумна проза.
Предимството да те оставят сам.
На кой му пука с кой ще се напия.
И не че навик ми е. Догмите ги знам -
ах, вижте я, мръсница, халосия.
А после вана с нежно грееща вода.
И соли с аромат на грях и ирис.
На прага легнала като покорен пес нощта
ще чака и звезди ще капят. С харакири
сломените копнежи ще умрат,
а лудите ми сънища ще светят
и празен ще е този блудкав свят
като голяма бална зала под небето,
което нарисувал си за мен,
ти, Дяволът отритнат от светците.
Ела, танцувай, пий, да няма утре ден,
а нощ безкрайна, като жажда недопита