ВОДАТА НЕ ПЛАЧЕ

Тъмна е душата ми. Но ти го знаеш.

Колко пъти си се скитал там пленен
от магията на лотоси в безкрая
на блатата мамещи да легнеш уморен
сред смарагдите на листите омайни -
сочни и големи като цял човешки свят.
Питал ли си се каква е тази тайна
и защо те връща всеки път назад?!
Тъмна е душата ми. Но те привлича
с бездни - огледАла. Там си гол и тих.
Стъпкваш нервно думата - обичам,
но я вплиташ без да искаш в сън и стих.
Тамариксите - косите ми зелени
са завеси през които идваш пак,
ронят цвят и става ти студено...
Без душата ми в душата ти е мрак.
Но не искаш да повярваш и все палиш
хладните огньове на измамна страст
с много имена, лица, пожари...
Да разкъсаш нишката дали е в твоя власт?!