Диви жребци

Тези диви жребци

в боровинковата нощ на очите ми
още ли ще разпрягаш скитнико,
още ли ще носиш тежката збруя,
докато топлиш снагата ми,
неовършани пшеници- косите ми
още ли ще разплиташ в нощите,
още ли ще къташ в бадемови клонки,
срамежливия ми смях на момиче
още ли ще притуряш съчки в оджака,
още ли ще ме учиш на любов,
още ли ще ме люлееш в хамака небесен
и прясна мълва ще разсипваш в сърцето ми,
във белите ми шепи, белязани от лято,
още ли пориви ще сбъдваш,
още ли ще ми носиш шепот от морето
с приливи и отливи лирични.
Ще ме търсиш ли по улейче на Янтра
предесенно смълчана, неразгадана,
меката угар на душата ми
още ли ще поръбваш със щурци в хармана.
Тези диви жребци
в боровинковата нощ на очите ми
още ли ще разпрягаш до премала ?