Позволи ми да взема ръката ти

Позволи ми да взема ръката ти,

позволи ми вселенска любов,
позволи на душата в душата ми,
позволи да те кича с обков.

Позволи да осъмна в кръвта ти
в твойте плитки да вплитам петунии
кладенчева жаждата да давя
да осъмвам по сърп от илюзии.

Позволи ми да взема ръката ти,
па макар и сонатна и ничия,
позволи да осъмна в съня ти,
и какво, че съм чужд на величия.

Позволи ми да бъда твой паж
да коленича в очите ти лунни
в душата ти оазисна- мираж
да бъда светла музика от струни.

Позволи да съм твоята църква
да съм нежния шепот в кръвта
в кичесто глухарче да се сипва
да не горчи сълзата в утринта.

Позволи да съм твоя галактика
във чембера да крия мълчания,
изплакана песен,стрък смрадлика
притихнал капчук в пълнолуния.

Позволи ми да взема ръката ти,
позволи ми вселенска любов,
позволи на душата в душата ми,
позволи да те кича с обков.
Позволи ми Вселенска любов !