Отпиване от извор

Още ме пият мъжете от извор, докато съм ничия,

още разплитат по изгрев косите ми-зрели пшеници
още ми носят росата разстлана в поляна игличина
още трохите разсипват във моите диви зеници.

Още целуват ръцете ми пясъчно нежни,
още разстилат петунии по тънките ми глезени,
още кръвта ми по нощи кръвта им тревожи
още ми носят зората от ясните мургави есени.

Още обагрят душата ми пъстробасмяна,
още във скута ми носят прегорелия шепот от лято,
още ронят звезди поднебесни във пазвата ми бяла,
още пълнят лиричните стомни със чувства от злато.

Още ме жънат със обич по селски хармани
с ръкойки пшеничени кичат бялата моя снага,
още ме пият на глътки във шумни кервани
още ме помнят за бога в ръмяща една тишина.