НЕБЕСНО МОМИЧЕ

В този свят отронен, тъжен
се слива светлината със жарта,
отново съм небесното момиче
при тебе се завърнала в нощта.
Отново съм невидим спомен,
една цигулка сякаш затрептя
по стуните ѝ любовта танцува
и недоксната заспива след дъжда.
И времето часовник непонятен,
пулсира, спира и шепти,
онази тиха дрямка там на прага
при мама щом завърна се в зори.
И времето отмерва дните,
съня превръща се в акорд
и тихо сякаш е магьосник,
вълшебни приказки реди.
В детството завръщам се отново
с обелените колене
и русичките плитки затрептяват
в бащините, силните ръце.
И слънчевата песеничка припявам
на самодивските криле,
с нестинарите в танц прощален
се сливам с нощното небе......