ИЛЮЗИЯ

Разпръснах целувки по хребета пурпурна

и докоснах небето в твоята стряха.

По- слънчева тръгнах след време премръзнало,

тебе да стопля с коленете ожулени.

 

Зимата слиза над земята пулсираща.

Есента се събужда с акорд след дъжда,

Теб ли обичам или просто илюзия

рисува още върху нашите души...?