НОЩТА СРЕЩУ КОЛЕДА

„Ти ненадейно променяш посоката.
Порив повлича те неудържимо.
И ме пресрещаш – щастлив, на високото.
Пак е студено… Но вече ни има!“
Бианка Габровска

 

Тази зима се случи потайно красива
сякаш се скриваше зад бялото утро,
и надвиснали облаци се превръщаха в блато,
изпивайки надежда от кана с вино.
Колко тъжни прозорци, неугаснали въглени,
все догарят в нощта срещу Коледа?
Колко недолюбени останаха, Господи,
сълзите ти в душите ни още?
От небето се спуска мракът на Дявола.
След запалени свещи догаря кандилото.
Поклон пред Смъртта да направят и смъртните,
нека се молят и босите, останали гладни.
Тази стряха дето все чака от вчера,
да се завърнат чедата прокудени,
някъде там неродените в люлките
да запалят искрата на живота прощален...
На софрата останала в ъгъла прашен,
нека се върнат в снеговете децата ни
и сгреят душите ни със залък от хляба ни
и прошка поискаме за последно пред себе си...
Тази зима се случи потайно красива..
Колко тъжни прозорци, неугаснали въглени?
От небето се спуска мракът на Дявола,
на софрата останала в ъгъла прашен...