Напиши ми стих, любов

"Напиши ми стих, любов.", 

ми каза ти,
"за да узная колко ме обичаш..."
Ала кажи,
да прережа нейните
(на любовта)
крила,
сила имам ли,
та да я затворя силом,
подредена
в стегнати колони
от четири четиристишни строфи
между правите редици
в правоъгълните страници
на една тетрадка?

Пърха, пърха пеперуда в моето сърце!
И напира ли, напира,
и дума ли ми, дума -
да се пресегна, та да те докосна...
И да те прегърна...
И да те целуна...
Ах, ще литна!
Аха, при теб да литна...
Но уви.
Мигом леден бриз,
нежелан, неканен гост,
се вмъкна през прозореца
и с шепота
на прелистената празна страница,
заглуши ми пеперудения глас
и ме завърна
...тук...
Тук, при непокътнатия лист
на ненаписания стих
за недокосната от сетиво любов.

Задимена глуха тишина.
Мраз и задух,
грапава и сива сухота.
Мъгла - катранен облак.
Сетивна жажда. Празнота.

Омръзна ми от този празен лист!
Все със сълзи да го пълня,
все със пуста скръб
и мраз, и мрак;
все да го запълвам с празнота...
Моля те,
подай ми твоята ръка
и напиши "любов" от мен.
Нека бъда ти перото...
Понеси ме в танц
измежду редовете на тетрадката -
да рисуваме звукове,
да пишем проза в рима
и да пеем стихове
¿...без рима...?
Непохватно, (не)внимателно,
със, сгрешени, запетаи,
и с объркана граматика;
извън редовете
или по вертикал,
даже по ДИ
А
го
НАл...

...Няма значение...

Моля, само ми подай ръка
и литни с мен
през тези бели страници -
да ги оцветим в любов...
Тетрадката ни да запърха с листове
(като с крила)
и да бъде пеперуда…