МОМИЧЕТО И СЛЪНЦЕТО

Нощес момичето сънувах.
Прегърна ме и каза: ”Да!”
То после с вятъра танцува
и ме целуна под дъжда.

Бе най-красивото момиче -
щом, слънце, влюби се и ти.
Изгря, пред него коленичи.
Косите му ти позлати.

Косите златни днес къде са?
Навярно ги докосва друг.
Момичето във свойта есен
разхожда в парка своя внук…

Заспивай, слънце уморено.
Момичето ти забрави.
Приличаш на сърце ранено,
което в залеза кърви.