МЪЛЧАНИЯ

Сърцето ти е камък, отвратих се.

Дори към Господ нямаше разбиране.
Преди да хвърля дрехите, напих се,
а после търсех нещо за дрогиране.

И пак остана грозен във очите ми,
и пак ти хапех устните насила.
Докрай ме опетни, почерни дните ми,
но даже и това съм ти простила.

А после си отиде с обещания,
изтрити номера и нов адрес.
Така крещяха твоите мълчания,
че чувам гласовете и до днес.

От сто години няма те, а в мене си –
навсякъде във тялото гориш.
Когато казах, че „и ти до време си“,
не знаех, доживот че ще болиш.