ЗАБРАВИ

Каза „Сбогом“, тръгна и забрави. 

Стъпките на тръгване презрях.
Как можа на мен да го направиш
и защо – докрая не разбрах.

Искаше косите ми да галиш,
после да усетя всеки грях.
Всичко позволих ти да ми правиш...
Мой да те направя – не можах.

Можех във леглото да те вържа.
Можех да те купя без цена.
Любовта обаче като свърши,
гнус те е дори от топлина.

Каза „Сбогом“, масата удари,
после тихо каза „Забрави“...
Малко ако можех да забравя,
нямаше така да ме боли...