БЕЗДНА

                                                „От утрото на обич несподелена,

                                   о, Господи, не зная бездна по-бездънна!”

                                                                („Отглас от предсъния”)

 

О, тая бездна – „разлика в годините”!

Видения от рая безнадеждно тляха –

безумство, зная, е да те зова „Любима”.

Но името ти пак мълвях, „обсебен” от мълнии и... страх.

О, Боже, нима съм в грях, щом „моя тайна” те наричам –

дете от трепет, в сън и лира изтерзано, за погром венчано в самота...

Та рискът в мене не умира и гордостта тебе да обичам е над всичко –

да, аз те искам, пулсира невинно-нежна дързостта.

С криле невидими, Омайна, лицето ми от абанос докосваш,

сърцето ти – покрусен Ангел, намирам тайно с черни устни.

И в лудост залезна те аз целувам – верен, вдъхновен и нескопосан,

аз диря, в тебе заслепен, съществото на изкуството…

 

... О, нощ бездънна, дълбоко в мен прикрит е моят свят фатален,

и на мечтите „цунамито” жестоко коварно сладко ме връхлита.

Лъщят звездите древни – пайети златни по черния брокат на катафалка,

и... дебне, и кръжи като косатка, разумът студен на дълбините…