Очаквана любов

                                 На И.
Времето е тъжно за поезия,
отровените рози не миришат,
любовта ни – истинска амнезия,
по романтиката никой не въздиша.

Душата ми се къпе с есенни листа
като девойка, страдаща от платоническа любов,
за досег нежен моли се на вятъра,
за страстен порив пък е само той готов.

Душата ми отлитаща се моли, дано я сграбчи ястребът суров,
не ща да сме Ромео и Жулиета,
аз искам да усещам Яворовата любов,
та ако ще с куршум да е проклета!