Ела

Ела, в сърцето ми е зима
И вече не тупти, на бяла смърт обречено,
дали съм още в твоето любима,
или и то си проси обич, в студ съблечено.

Ела и виж - от Изток идва топъл лъч,
и нас ще сгрей, пронизващ синевата,
на щастието чувам песен-глъч,
а ти къде си, бягаш от росата.

Светът е наш, ела и го живей –
Животът дар е, със любов поднесен,
на пролетния дъжд със радост се засмей,
след зимната балада чувам наш‘та песен.