Равновесия

Ива влезе задъхана в антрето,тъкмо когато Филип излизаше от банята с мокра хавлия в ръце.Беше тичала през целия път дотук,подгонена от желанието си да го види,от студа и мъглата навън и от парещото чувство на вина пред другия,останал вкъщи.Т я потърси
погледа му да прочете своята присъда за тази вечер.Както и очакваше,тънка усмивка заигра на устните му.Знаеше я много добре тази усмивка,плашеше се от нея.Нещо я присви в стомаха,но тя стоически се усмихна също,играеща както винаги неизменната си роля на весела, вятърничава.Малкото, глупавичко и наивничко момиченце трябваше да живее у нея,за да може още малко поне да запази равновесие върху опънатото въже на сложните им взаимоотношения. Мярна й се мисълта „докога”,но тя не й обърна внимание.Искаше да изживее този отлитащ миг,само неин,с Филип тази вечер. Трябваше да се мобилизира,за да може да подтисне естествените си реакции на обида,огорчение и гняв.Помисли,че пак е извършила поредната си глупост,идвайки тук,толкова късно,но не можеше да постъпи другояче.Просто трябваше да го види.То беше по-силно,това нейно желание,от доводите на ума,от всички разумни „за и против”.Знаеше,че така губи,показвайки колко много е зависима,знаеше,…….знаеше но този неин оптимизъм откъде ли извираше,от какво се подхранваше?”Природата ми е такава”-шепнеше виновно,извинително.”Не ме кори,че толкова ти давам,че ти досаждам,досаждам ти,нали?”-с плачевен глас попита, очаквайки опровержение,но
той отново просто само се усмихна. „Дай ми още малко време и всичко ще свърши,искам да кажа тази моя невъзможна,досадна обич към теб.Тогава ще си свободен.”-,а всъщност дълбоко в себе си знаеше,че никога няма да свърши,това към Филип.
По начина,по който я прегърна Ива разбра за пореден път колко малко значат всички нейни думи за него.” Та той е само един деликатен, възпитан човек,с чувство за дълг и не може ей така да те зареже!”-крещеше нещо в нея,когато легнала далеч от него,размазваше грим и сълзи по лицето си.’Бягай,бягай спасявай се!” -викаше гласът на разума.-”Запази поне малко от достойнството си,ако разбира се ти е останало такова!”
Ива чуваше равното дишане на Филип,вземаше абсурдни решения,отхвърляше ги.Така дочака сутринта.
След два дена му се обади по телефона с „весела” нотка в гласа,която беше толкова прозрачна,че той въздъхна и се съгласи да се видят и тази вечер.