СТРАХ

Стоиме ние с теб

в луксозно кафене,

е,тъпо е,но дъжд не ни вали поне.

 

Усмихваме се ний учтиво,

нали стараеме се всичко

уж да е красиво

във ежедневието сиво.

 

Далеч от мен си в този миг,

далеч съм аз,но няма как,

ти винаги си бил стоик,

а вънка вече пада мрак.

 

Бездарен музикант

на йоника припява,

а ти си мислиш

как жена ти утре ще опява,

а аз - с парите как ще се оправя.

 

Отпиваме от чашите по малко,

да ги оставим ще е жалко

и тъжно ни е,няма накъде,

дъждът да беше спрял поне.

 

След малко ще отидем у дома,

набързо ще се любим там

и ти си тръгваш,аз сама

самотната вечеря ще изям.

 

Във петък ще се срещнеме отново

и пак ще губиме дар слово

и нищо няма да си кажем,

нали страхът един от друг

да се откажем държи ни здраво

в своите окови,че други да

потърсиме не сме готови.