Позволи ми да се грижа за теб

Марина беше студентка втори курс и четеше за поредния изпит от лятната сесия в стаята в общежитието. Беше сама – и двете й съквартирантки живееха в градове, близо до София и си бяха отишли да се подготвят за изпитите по домовете си.

Беше все още сутрин, но понеже беше станала рано и се беше уморила от учене, Марина влезе в банята за освежаващ душ. Докато се къпеше на вратата на апартамента се почука. Тя открехна вратата на банята  и извика в коридора:
            - В момента се къпя и не мога да отворя. Който и да си, ела пак след малко.

Чу познат мъжки глас, който на развален български каза, че оставя нещо за нея пред вратата и се извинява за безпокойството. Не можа да се сети кой точно е това - в общежитието живееха много чуждестранни студенти, които тя познаваше само по физиономия и с които се поздравяваше, когато се разминаваше по стълбите.

След като се облече и си подсуши косата, отвори външната врата и намери пред нея найлонова торба с бутилка Кока Кола и кофичка кисело мляко. Тъкмо се чудеше какво да прави с торбата, когато вратата на една от стаите в дъното на коридора се отвори и един ухилен чернокож студент се приближи до нея.

-          Вземи. Аз купил това за теб. Ти слабичка, има нужда яде повече. Ти много симпатична и аз иска грижи се за теб.

-          - Ама как така? Аз нямам нужда някой да се грижи за мен. Мисля, че и сама се справям добре – учудено отговори Марина. - Ето ти торбата, не мога да я взема – и му подаде найлоновия плик.

-          Ти обидиш мене, ако не вземеш. Аз нищо не иска от тебе – само грижи се за тебе– каза чернокожият й комшия, на който все още не знаеше името. – Традиция в наша държава казва: „мъже грижи се за жени”.

„Е, какво пък толкова” – взех да си разсъждава Марина наум, „няма сега да му нарушавам традициите на човека и да му чупя хатъра.  Като му е такъв мерак да се грижи за мен  - да се грижи! Особено и след като не се изисква нищо от мен в замяна, мога поне да опитам.”

-          Добре, щом толкова настояваш ще взема киселото мляко, но Кока Кола не пия, така че си я вземи обратно. – каза след кратък размисъл тя.

Чернокожият студент така се зарадва, все едно беше получил шестица на най-тежкия си изпит и върху лицето му блесна широка усмивка, която разкри подредените му в красива дъга бели зъби.

-          Добре, повече няма купува Кока Кола. Кажи какво иска – веднага ходи купи тебе.

„Хм”,  замисли се Марина, „така и така човекът ще си харчи парите, поне да ми купи нещо, което обичам да ям.

-          Обичам плодове. Сега е сезона на ягодите и черешите. Може да ми купиш от тях - каза му тя малко срамежливо.

Съседът й още повече се зарадва на желанието й и на секундата хукна към магазина.

Петнадесет минути по-късно отново почука на вратата и запъхтян й връчи кило ягоди и кило череши.

-          Благодаря ти.  –  мило му се усмихна Марина. – Кажи ми поне как се казваш, че  аз дори името ти не знам.

-          Пиер. И съм от ЧАД. Студент първа година в България.

-          А аз съм Марина.

-          Добре, Марина, сега тръгва и повече няма притеснява тебе. Утре сутрин купи ново мляко и плодове. Остави пред врата. Хайде, чао! Приятно четене!

-          Мерси, и на теб – смутено отвърна Марина и затвори вратата след себе си.

На другия ден по същото време  Пиер пак почука на вратата и й връчи торба с череши, ягоди и кисело мляко. Марина се чувстваше малко неловко да я приеме, но той я увери, че да се грижи за нея е огромно удоволствие за него. Пожела й приятна закуска и приятно учене, и приятен ден, и всичко най-най, и накрая си тръгна.

Ден-два по-късно Марина реши да му върне жеста и, докато той й даваше поредната торба с продукти му каза, че го кани на обяд – нищо особено – картофена супа, но сготвена лично от нея. Пиер засия и каза, че чака с нетърпение да стане обед.

Момичето набързо направи простичка супа с картофи, препече филийки и го зачака. Той дойде точно в уречения час. Влезе, огледа семплата обстановка на стаята; отиде до бюрото й с отворени учебници на него; с интерес разгледа библиотеката и шкафчето й, на което стояха дезодорант, червило и лек парфюм. После седна на масата и домакинята му сервира димящата супа с препечените филийки.

Пиер шумно сръбна от супата, оцени я като изключително вкусна и я изяде до край. През цялото време й разказваше за родината си, толкова различна от България. Сигурно нямало да продължи образованието си в София, а щял да се премести в Париж, защото ако завършел във Франция щял си намери по-добра работа. После стана от масата, приближи се до шкафчето с козметиката й и констатира:

-          Ти няма скъпи парфюми.  А и скъпи дрехи не носи - все по дънки ходи.

Марина леко се засегна:

-          Е, все пак съм на 21. В сесия съм, закъде да се контя? А и стилът ми е такъв.

Пиер продължи:

-          Наши момичета много грижи се изглежда добре – изправя коса, прави прически, купува скъпи дрехи, парфюми, бижута. И за всичко пари дава мъже. Да имаш жена в ЧАД много скъпо. Всеки ден трябва даваш много пари, трябва грижиш се тя бъде щастлива. На български мъже много лесно: вие българки -  евтини жени. На нас мъже, обаче, харесва харчи пари за жени - колкото повече пари мъж харчи за жена, толкова повече обича нея.

След това изказване Марина зяпна от изумление – дори не й беше хрумвало, че мъжката любов може да е правопропорционална на парите, похарчени за любимата жена. Винаги, много скромно, тя беше отказвала всевъзможни подаръци от сегашния си приятел, също студент,  само и само да не го затруднява и да не го вкарва в излишни разходи. Може би и затова в момента бяха разделени и никой от тях не знаеше какви точно са отношенията им. Не се бяха чували от десетина дни и тя се чудеше как ли ще свърши всичко това.

Когато Пиер й благодари за обяда и си тръгна, тя седна на бюрото, загледа разсеяно през прозореца и се замисли: „Гледай ти каква била мъжката логика...”щом искаш да се грижиш за една жена и да харчиш пари за нея, за да я направиш щастлива, значи, че много я обичаш”. И какво излиза сега? Мислех се за умна жена, а то излиза, че съм доста глупава, а също и „евтина”. Не искам дрехи, не искам подаръци, не, по-добре да не ходим на скъп ресторант...и като резултат сега на него не му е ясно обича ли ме, или не ме обича. Е, може би не му е ясно не само заради това. Но нищо не пречи да опитам да променя ситуацията според новото си прозрение. Ако той ми даде тази възможност, де.

Възможността дойде още на другата сутрин, когато Георги най-неочаквано почука на вратата й и попита дали иска да закусят заедно в едно кафе наблизо и да си поговорят. 

-          Разбира се, - усмихна му се тя и го покани вътре.  - Само да се преоблека и излизаме.

Малко след като той влезе, на вратата отново се почука и се появи Пиер с традиционната чанта, пълна с ягоди и череши. Марина му благодари, взе провизиите и се прибра обратно. Докато оставяше торбата на масата небрежно подхвърли, че това е от един студент от ЧАД, който от скоро се грижи за нея.

-          Как така се грижи за теб?- рязко попита Георги и тя усети как ревността, като черна пиявица, се заби в сърцето му.

-          Ами така – невинно обясни Марина, - всяка сутрин ми носи пресни плодове и кисело мляко.

-          И какво иска в замяна? – тонът на Георги ставаше все по-леден, а очите му хвърляха мълнии.

-          Нищо - продължи все така невинно да обяснява тя. - Каза, че такива им били традициите в ЧАД – мъжете да се грижат за жените.

-          И ти му се върза? Ами, че то е повече от ясно, че тази чернилка иска да спи с теб - насила се усмихна Георги и нервно отметна глава назад.

-          Може и така да е, но засега нищо не иска. Освен това нали отскоро съм необвързана...мога да правя каквото си искам - лекичко навлезе в болната тема Марина.

Георги нищо не отговори, само въздъхна, стана от масата и каза, че ще я чака долу.

Някои неща наистина е трудно да бъдат изречени”, мислеше си Марина, докато навличаше дънките.

След като набързо хапнаха и си поговориха за изпита, на който тя трябваше да се явява на другия ден, както и за неговата сесия, той я изпрати до блока и предложи:

-          Искаш ли утре вечер да отидем на кино? Изпитът ти ще е минал. Тъкмо малко ще си починеш, преди да почнеш да четеш за следващия.

-          С удоволствие. Даже може да се срещнем по-рано в центъра и да се поразходим преди киното.

Той  се съгласи, пожела й успех и махна с ръка за довиждане. Марина гледа тъжно след него, докато се отдалечаваше и после влезе в блока.

На другия ден, изключително доволна от добре взетия изпит, чакаше с нетърпение срещата им. Появи се в уречения час в традиционните си дънки и хубава блузка. Георги й се усмихна и тръгна рамо до рамо с нея по търговската улица. Марина започна да зяпа по витрините на магазините за дрехи, покрай които минаваха и на една от тях си хареса рокля. Поспря се, за да я огледа по-добре. Беше дълга рокля от памучен пипит в бяло и бежово, доста затворена отпред,  с дълбоко деколте на гърба и копчета по цялата дължина. Имаше цепки от двете страни, които при ходене разкриваха краката чак над коленете. Интересна и секси рокля, без да разголва прекалено. Не можеше да й устои – толкова много й хареса. Трябваше да влезе и да я премери. Георги, като усети желанието й, сам предложи да влязат в магазина. Марина влезе бързо в пробната, събу дънките и облече красивата рокля. Закопча копчетата на гърба донякъде, но от кръста нагоре ръката й не стигаше и имаше нужда от помощ. В началото си помисли да извика продавачката, но после женската природа у нея й подсказа друг ход.  Тя дръпна леко завеската и помоли Георги да й помогне. Усети как нежните му пръсти трескаво закопчават копче след копче и как ръцете му потрепват при всяко докосване на тялото й.

Когато се погледна в огледалото остана доволна от резултата – роклята беше като ушита за нея и деликатно подчертаваше всичките извивки на тялото й.

-          Е? – попита тя Георги - Как ми стои?

Възхитеният му поглед беше повече от достатъчен, но тя държеше и да чуе това, което виждаше.

-          Супер! Много ти отива! – усмихна й се в отговор той. - Вземаме я! Подарък ти е от мен.

В друга ситуация Марина би извадила цял вагон с аргументи, че няма нужда да й прави подаръци, че тя /нали е еманципирана жена/, може и сама да си я купи, но новото знание от Пиер я спря от подобна реакция. Благодари на Георги и допълни:

-          Тази рокля ще е много специална за мен, защото е „твоята” рокля.

Знаеше, че той разбира скрития смисъл на думите й и че сърцето му се изпълва с радост. Помоли продавачката да й махне етикета и остана с роклята. Взеха дънките и блузката в една торбичка и продължиха към киното.

На опашката за билети Георги стоеше плътно зад нея. Неочаквано я прегърна през кръста с едната си ръка, отметна леко с другата косата й и я целуна там, където деколтето на роклята очертаваше красив триъгълник на гърба й. После я притисна още по-плътно до себе си и прошепна в ухото й:

-      И да кажеш на оня черен да престане да ти влачи торби с храна. Има кой да се грижи за теб.

-          Добре, – закачливо и през рамо му прошепна тя. После се извъртя в прегръдката му, застана с лице към него и го целуна на свой ред.