Кой виновен е тука?

Няма спасение
във това измерение
от тази любов
де във тебе живее-
ти я подтискаш,
но сърцето ти пее.

Питаш, не знаеш
що с нея да сториш
и със сърцето си
час по час спориш.

То пък- обича,
не ще и да знае
туй, от което
твоят ум се терзае.

Бавно, не бързай
с ума да кориш
чувствата, от които
ти цяла трептиш.

Постой, разбери -
кой виновен е тука?-
Ти отвори вратата,
щом някой почука.

А този някой
бе любовта
тъй дълго подминавала
твойта врата...

Но щом тя веднъж
във сърцето ти влезе
излизане няма-
даже с нож да го режеш.