Ива Георгиева

Ива Георгиева

Email:ivageorgieva9@abv.bg



Ако ме видиш в тълпата, ела и ме заговори. Няма да те отпратя, няма да те пренебрегна. Ще ти се усмихна, ще ти кажа „Здравей“… и нека заедно да започнем да обсъждаме нашите светове, животи, съществуване, мечти. Първоначално може би няма да смея да те погледна в очите, страхувайки се да не премина границата от 3,3 секунди, ще съм малко срамежлива и изчервена, но усмихната.

Защото съм такава. Обичам да се усмихвам широко, обичам да мечтая силно. Да вярвам с цялата си душа. Да чувствам с всяка клетка от тялото си. Да дишам дълбоко чистия въздух. Да дарявам щастие и доброта. Да бъда трудолюбива, упорита, отдадена на творчеството си и… себе си! Просто обичам да обичам…

Мога да говоря много, но и да бъда мълчалива, умислена. Мога да бъда сама с творбите си, но и да съм заобиколена от реалните хора и техните различни съдби и животи. Мога да дарявам със срамежливи леки усмивки и с блестящи, широки, мога да бъда и буреносен облак, ала не се плаши, защото дори в бурята, дъжда, силния пеещ вятър има нещо красиво, зареждащо, успокояващо. Вярвам в това.

Вярвам в упоритостта. Да, млада съм, съвсем наскоро навърших 16, но като хвърля поглед назад, към моментите, в които бях все още на 15, виждам колко си е струвало да не се предавам въпреки думите на някои хора, че е невъзможно да успея само защото годините, изминали от появяването ми на този свят, са едва петнадесет . Виждам как успях да сбъдна своята най-голяма мечта… да издам книга. Успях да спечеля конкурс за роман, в който участваха хора от различни краища на България, уверени, някои в пъти по-големи от мен и опитни. Наистина успях. Спечелих конкурса! Станах първа, събрах най-много гласове, борих се буквално до последно, изкачвайки се на първо място само с 8 гласа в последните 9 минути преди края. Успях! Аз… почти нечувана, уж „прекалено малка, прекалено неопитна“, но пълна с увереност и талант. Талант да пише, но и да се бори. И ето ме сега. Вече на 16, няколко месеца след онази вълнуваща нощ, в която се доказах, сбъдвайки мечтата си. Ето ме… тук съм и представям себе си и своя първи роман. 

Вярвам и че чувствата са всичко на този свят. Истинските, красивите, онези непринудените, дори спонтанните, изпълващите съществото ти, но истински. Част от тях изпитвам всеки (или почти всеки) ден като щастие, обич, надежда и още, но има някои, които очаквам с нетърпение да изпълнят тялото ми, да се задържат там дълго и да ме накарат да сияя още по-силно… като любовта. Чувала съм и съм чела много за нея и ми харесва да я наблюдавам, обмислям, а после и да я описвам. Това правя и в моя първи роман – разказвам за любовта и две нейни разновидности, които съм виждала, наблюдавала внимателно, но сам разбери кои са те. Разказвам за изкуството да твориш, въздействаш, виждаш, чувстваш, обичаш, живееш. Разказвам за очите – есенните и пролетните. Наблюдавай ги заедно с мен. Те наистина съществуват.

Така че не се страхувай да ме заговориш, да ме опознаеш… мен и моето творчество. Това съм аз – толкова млада и толкова неопитна, но обичаща да твори и с толкова мечти, копнежи. Ива… но не онази плачеща върба, която стои до реката и ридае, а онази, наречена „козя върба“, в чиито очи играят като малки козлета искрици, мечти, детство, сезони, спомени, мисли и… тайни.