Съвременни любовни романи

Феята на смеха - Албена Шуманова

Разкажи ми мамо

приказка вълшебна,

Мимето помоли,

още щом си легна.

Искам аз обаче,

в нея да играя,

може пък принцеса

да бъда най – накрая.

Мама се обърна

някак дяволито

и зави с усмивка

краченцето отвито:

Слушай, малка моя,

ти ще бъдеш фея,

в царство омагьосано,

там никой не се смее.

Някога, отдавна,

в древни времена,

зъл, брадат магьосник

откраднал там смеха.

Покрила се страната

със плач и със сълзИ,

децата там забравили

за своите игри.

Понякога магьосникът

открадвал си момчета –

от малки да забравят

на мама личицето

и учил ги свирепо

да бъдат лоши, зли,

да правят само пакости,

да сторват и беди.

Така минават дните –

без игри и смях,

магьосникът превърнал

и феите на прах,

но една се скрила

в старата гора

и тайно я нарекли

фея на смеха.

Тя учела децата

смели да растат,

задружни, като братя,

доброто да градят

 

и всеки да помага

на слабите без срам,

където и да идат,

да се завръщат там.

И ето, че понякога

се случват чудеса –

магьосник победен

да преклонИ глава –

смалявал се със дни

и гаснел с часове,

а феята накарала

Доброто да расте.

Във царството красиво

завърнал се тогава

откраднатия смях

и пъстра, детска врява,

а феята щастлива

живее и до днес

във онзи омагьосан

и невидим лес.

Лека нощ, детенце

с ангелски очи,

Мама ще те пази

и над теб ще бди.